Портрет на момиче в пламъци: още една обречена любов
на Céline Sciamma (режисирала до момента суровия и грапав Tomboy и прехваления Bande de filles) е без значение събитие – с 10 награди, включително за сюжет в Кан, с английски и американски " инди " номинации и с умопомрачителната оценка 8.3 в IMDb. И е най-ценното на тази " ".
На изолираното крайбрежие на Бретан в края на XVIII век идва самоуверената и дръзка Мариан (Ноеми Мерлан), сама и с обемист багаж. Достига до достолепния, затрупан с патина, само че поддържан и населен сиво-бежов палат , където е посрещната от прислужничката Софи (Луана Бежрами), живо, пъргаво и жизнерадостно момиче. На другия ден Мариан се среща с Контесата (Валерия Голино), надменна и властна жена на междинна възраст. Разковничето е, че стопанката на замъка (мъжете целенасочено отсъстват) е наела Мариан (познава и цени татко ѝ, прочут живописец), с цел да нарисува портрет на щерка ѝ - загадъчната, сприхава и своенравна хубавица със суров темперамент Елоиз (Адел Енел), която е била до неотдавна в манастир, а сега би трябвало да се омъжи за годеника на по-голямата си сестра , която най-вероятно се е самоубила. Портретът е за него, с цел да утвърди бъдещата си брачна половинка.
Елоиз отхвърля да театралничи, по тази причина Мариан е показана за нейна компаньонка, двете се сблъскват, дебнат, опознават, харесват, спорят, карат се и най-после се влюбват , и то във време, когато дамите не могат нито да творят изкуство (не им е разрешено да рисуват мъжко тяло например), нито. Художничката по този начин и не съумява да приключи портрета и да задоволи себе си и модела, а Контесата става нетърпелива. Покрай мита за Одисей ни просветва, че от време на време можеш да избереш загатна, а не човека и това е изборът на поета... Обречената връзка отива към своя край, а аз се пипвам, че нито душата ми бушува, нито сърцето ми препуска. И тогава – бам! Финалът е една стихия от страсти, момичето до мен се разплаква, ридаейки, геният на Вивалди се развихря неудържимо, а лицето на Елоиз в наедрял проект споделя без думи всичко. " Не съжалявай, спомняй си! "
На изолираното крайбрежие на Бретан в края на XVIII век идва самоуверената и дръзка Мариан (Ноеми Мерлан), сама и с обемист багаж. Достига до достолепния, затрупан с патина, само че поддържан и населен сиво-бежов палат , където е посрещната от прислужничката Софи (Луана Бежрами), живо, пъргаво и жизнерадостно момиче. На другия ден Мариан се среща с Контесата (Валерия Голино), надменна и властна жена на междинна възраст. Разковничето е, че стопанката на замъка (мъжете целенасочено отсъстват) е наела Мариан (познава и цени татко ѝ, прочут живописец), с цел да нарисува портрет на щерка ѝ - загадъчната, сприхава и своенравна хубавица със суров темперамент Елоиз (Адел Енел), която е била до неотдавна в манастир, а сега би трябвало да се омъжи за годеника на по-голямата си сестра , която най-вероятно се е самоубила. Портретът е за него, с цел да утвърди бъдещата си брачна половинка.
Елоиз отхвърля да театралничи, по тази причина Мариан е показана за нейна компаньонка, двете се сблъскват, дебнат, опознават, харесват, спорят, карат се и най-после се влюбват , и то във време, когато дамите не могат нито да творят изкуство (не им е разрешено да рисуват мъжко тяло например), нито. Художничката по този начин и не съумява да приключи портрета и да задоволи себе си и модела, а Контесата става нетърпелива. Покрай мита за Одисей ни просветва, че от време на време можеш да избереш загатна, а не човека и това е изборът на поета... Обречената връзка отива към своя край, а аз се пипвам, че нито душата ми бушува, нито сърцето ми препуска. И тогава – бам! Финалът е една стихия от страсти, момичето до мен се разплаква, ридаейки, геният на Вивалди се развихря неудържимо, а лицето на Елоиз в наедрял проект споделя без думи всичко. " Не съжалявай, спомняй си! "
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ